25.07.2011 г.

Бактериална вагиноза

20% от жените на възраст от 18 до 50 години в определен момент забелязват увеличаване на обема на влагалищния секрет и неговата неприятна миризма. Половината от тях страдат от парене или сърбеж във влагалището.

Това е предизвикано от бактериалната вагиноза – форма на дисбактериоза на влагалището. При това заболяване различните анареробни бактерии стесняват нормалната миклофлора, състояща се предимно от лактобактерии.

Промените в микрофлората на влагалището обикновено са резултат от неправилна или недостатъчна хигиена на половите органи и от секса с няколко партньори без използването на презерватив.

Какво представлява
Във влагалището на всяка здрава жена има определен състав микроорганизми, който се нарича микрофлора. Съставът на нормалната микрофлора е постоянен и сходен при здравите жени. По норма основните микроорганизми във влагалището са лактобактериите.

Когато бактериите се заменят с анаеробните микроорганизми (Gardnerella vaginalis, Mobiluncus , Mycopllasma hominis, Bacteroides, Enterococcus) се развива бактериалната вагиноза.

Причини за възникване

До промяна на влагалищната микрофлора могат да доведат:
• инжектирането,
• приемането на антибиотици,
• използването на противозачатъчни средства и вагинални свещички и мазила.

Освен това, активността на бактериите нараства, когато жените са с нарушен хормонален фон, понижен имунитет , както и при стрес.

Доказано е, че най-голяма вероятност за бактериална вагиноза има при тези жени, които често сменят половите си партньори.

Как се проявява

Основният симптом е засиленото отделяне на секрети от влагалището и появата на неприятна миризма. Почти половината от жените, страдащи от бактериална вагиноза, се оплакват от сърбеж и парене във влагалището и неприятни усещания по време на полов акт.

Диагностика и лечение

С диагностиката и лечението на бактериалната вагиноза следва да се заемат дерматологът и венерологът.

За поставяне на диагнозата се взима за изследване намазка от половите органи и се прави бактериологична посявка. Провеждат се и рН- метрия (според нормата средата във влагалището е кисела, а при бактериална вагиноза – алкална) и аминотест (проследяващ реакцията на изонитрила – веществото, придаващо на секретите миризмата на риба).

Схемите на лечение на бактериалната вагиноза включват активни по отношение на възбудителите антибиотици, които се поставят във влагалището. Назначават се и препарати за нормализиране на микрофлората на влагалището (еубиотици).

След приключване на лечението се провеждат контролни изследвания.

Профилактика

Тя не се различава от профилактиката на другите полови инфекции:
• използване на презервативи;
• избягване на случайни полови връзки;
• до 2 часа след съмнителен полов контакт трябва да се използват антисептици (например хлорхексидин).

zdrave.bg
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Flamingo ADS